Нейде из гора зелена
шета гиздава мома засмена
над полянки и дъбрави
все рисува, нещо прави.
А гората пък горката
радва и се на момата,
че и носи цветове различни
радост, форми фантастични.
Ето го от сън дълбок
пробуди се и стария мечок
птички весело запяха,
че е пролетта дошла разбраха.
И светът отново оживя
във заспалата гора,
а животът закипя
щом избухна пролетта.
© Hristo Hristov Todos los derechos reservados