Нейде из гора зелена
шета гиздава мома засмена
над полянки и дъбрави
все рисува, нещо прави.
А гората пък горката
радва и се на момата,
че и носи цветове различни
радост, форми фантастични.
Ето го от сън дълбок
пробуди се и стария мечок
птички весело запяха,
че е пролетта дошла разбраха.
И светът отново оживя
във заспалата гора,
а животът закипя
щом избухна пролетта.
© Hristo Hristov All rights reserved.
. Първоначално си помислих, че няма гатанка, но после си казах, че не аз ще го чета, а някое дете, та може и да се зачуди детето коя е момата , а като прочете още веднъж ще разбере!askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
