Промяна
845
0
0
Съмнение, породено от нова поява,
нестихващ трепет разбива ми света
и потъвам в дълбините на океана,
дъното печели ме с тихата си красота.
И далечна ми се струва познатата повърхност,
запечатана във вечността.
Далечна, объркваща моята същност,
обричаща ме на самота.
И оставам аз без въздух, без мисли,
поемам своята съдба.
Лицето му красиво ще изчезне,
оставайки на повърхността.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Моника Иванова Todos los derechos reservados
