Промяна
848
0
0
Съмнение, породено от нова поява,
нестихващ трепет разбива ми света
и потъвам в дълбините на океана,
дъното печели ме с тихата си красота.
И далечна ми се струва познатата повърхност,
запечатана във вечността.
Далечна, объркваща моята същност,
обричаща ме на самота.
И оставам аз без въздух, без мисли,
поемам своята съдба.
Лицето му красиво ще изчезне,
оставайки на повърхността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Моника Иванова Все права защищены
