Промяна
846
0
0
Съмнение, породено от нова поява,
нестихващ трепет разбива ми света
и потъвам в дълбините на океана,
дъното печели ме с тихата си красота.
И далечна ми се струва познатата повърхност,
запечатана във вечността.
Далечна, объркваща моята същност,
обричаща ме на самота.
И оставам аз без въздух, без мисли,
поемам своята съдба.
Лицето му красиво ще изчезне,
оставайки на повърхността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Иванова Всички права запазени
