Промяна

18.08.2012 г., 10:16 ч.

Поезия » Любовна

590 0 0

Съмнение, породено от нова поява,

нестихващ трепет разбива ми света

и потъвам в дълбините на океана,

дъното печели ме с тихата си красота.

И далечна ми се струва познатата повърхност,

запечатана във вечността.

Далечна, объркваща моята същност,

обричаща ме на самота.

И оставам аз без въздух, без мисли,

поемам своята съдба.

Лицето му красиво ще изчезне,

оставайки на повърхността.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.