Съмнение, породено от нова поява,
нестихващ трепет разбива ми света
и потъвам в дълбините на океана,
дъното печели ме с тихата си красота.
И далечна ми се струва познатата повърхност,
запечатана във вечността.
Далечна, объркваща моята същност,
обричаща ме на самота.
И оставам аз без въздух, без мисли,
поемам своята съдба.
Лицето му красиво ще изчезне,
оставайки на повърхността.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up