14 sept 2025, 14:47

Промяна

331 4 5

И нощем, с белите коне,

престанах да препускам.

Тя, жаждата за галопиращи

нозе,

отдавна ме напусна.

 

И вече не отправям взор

към далечни, стръмни върхове.

Стесни се някак моя кръгозор,

а приятелите стари, днес са 

нови врагове.

 

Защо се скърши силата във мен? 

Къде се скри огромната ми вяра?

Сега съм само,  много уморен,

една отломка остаряла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да се надяваме, че това е временно състояние.
    Човек се учи да живее,докато е жив, въпреки това!
    Поздравления, Живко!
  • Благодаря за добрите думи и съпричастието, приятели! Наистина съм трогнат! Но това състояние на духа не се отнася за мен. Как да кажа...много често ми се случва, думите сами започват да изскачат в ума ми, една след друга. Сякаш получавам факс отнякъде, или някой. Нямам си идея защо и как. Имам чувството, че отразявам състоянието на други хора..Дано ме разбрахте.
  • Вярата не трябва да е голяма, защото тогава гриничи с фанатизъм.
    Истинската вяра е крехка, като кокиче, което пробива снежна преспа.
    Чудесен стих, Живко! Знайно е, че най-тъмно е преди зазоряване.
  • Човек изпада в такива състояния, при мен пък, без причина ме наляга една мъка, та само ми се реве. Но минава и пак се усмихвам на деня.
    Поздрав и горе главата, Живко!
  • Красиво си го казал. И аз съм се чувствал така. Напоследък съм започнал да сънувам, по едно време нищо не сънувах. Приемам го за добър знак. Може би напоследък много съзерцавам. Не знам защо, но ми действа добре. Поздравявам те с цитат от Хьолдерлин:
    "Остави да отмине това, което отминава. То отминава, за да се върне отново, то остарява, за да се подмлади, то се разделя, за да се сбере отново още по-пълно, то умира, та по-живо да пребъде".

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...