14.09.2025 г., 14:47

Промяна

328 4 5

И нощем, с белите коне,

престанах да препускам.

Тя, жаждата за галопиращи

нозе,

отдавна ме напусна.

 

И вече не отправям взор

към далечни, стръмни върхове.

Стесни се някак моя кръгозор,

а приятелите стари, днес са 

нови врагове.

 

Защо се скърши силата във мен? 

Къде се скри огромната ми вяра?

Сега съм само,  много уморен,

една отломка остаряла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да се надяваме, че това е временно състояние.
    Човек се учи да живее,докато е жив, въпреки това!
    Поздравления, Живко!
  • Благодаря за добрите думи и съпричастието, приятели! Наистина съм трогнат! Но това състояние на духа не се отнася за мен. Как да кажа...много често ми се случва, думите сами започват да изскачат в ума ми, една след друга. Сякаш получавам факс отнякъде, или някой. Нямам си идея защо и как. Имам чувството, че отразявам състоянието на други хора..Дано ме разбрахте.
  • Вярата не трябва да е голяма, защото тогава гриничи с фанатизъм.
    Истинската вяра е крехка, като кокиче, което пробива снежна преспа.
    Чудесен стих, Живко! Знайно е, че най-тъмно е преди зазоряване.
  • Човек изпада в такива състояния, при мен пък, без причина ме наляга една мъка, та само ми се реве. Но минава и пак се усмихвам на деня.
    Поздрав и горе главата, Живко!
  • Красиво си го казал. И аз съм се чувствал така. Напоследък съм започнал да сънувам, по едно време нищо не сънувах. Приемам го за добър знак. Може би напоследък много съзерцавам. Не знам защо, но ми действа добре. Поздравявам те с цитат от Хьолдерлин:
    "Остави да отмине това, което отминава. То отминава, за да се върне отново, то остарява, за да се подмлади, то се разделя, за да се сбере отново още по-пълно, то умира, та по-живо да пребъде".

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...