Sep 14, 2025, 2:47 PM

Промяна

332 4 5

И нощем, с белите коне,

престанах да препускам.

Тя, жаждата за галопиращи

нозе,

отдавна ме напусна.

 

И вече не отправям взор

към далечни, стръмни върхове.

Стесни се някак моя кръгозор,

а приятелите стари, днес са 

нови врагове.

 

Защо се скърши силата във мен? 

Къде се скри огромната ми вяра?

Сега съм само,  много уморен,

една отломка остаряла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Делчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да се надяваме, че това е временно състояние.
    Човек се учи да живее,докато е жив, въпреки това!
    Поздравления, Живко!
  • Благодаря за добрите думи и съпричастието, приятели! Наистина съм трогнат! Но това състояние на духа не се отнася за мен. Как да кажа...много често ми се случва, думите сами започват да изскачат в ума ми, една след друга. Сякаш получавам факс отнякъде, или някой. Нямам си идея защо и как. Имам чувството, че отразявам състоянието на други хора..Дано ме разбрахте.
  • Вярата не трябва да е голяма, защото тогава гриничи с фанатизъм.
    Истинската вяра е крехка, като кокиче, което пробива снежна преспа.
    Чудесен стих, Живко! Знайно е, че най-тъмно е преди зазоряване.
  • Човек изпада в такива състояния, при мен пък, без причина ме наляга една мъка, та само ми се реве. Но минава и пак се усмихвам на деня.
    Поздрав и горе главата, Живко!
  • Красиво си го казал. И аз съм се чувствал така. Напоследък съм започнал да сънувам, по едно време нищо не сънувах. Приемам го за добър знак. Може би напоследък много съзерцавам. Не знам защо, но ми действа добре. Поздравявам те с цитат от Хьолдерлин:
    "Остави да отмине това, което отминава. То отминава, за да се върне отново, то остарява, за да се подмлади, то се разделя, за да се сбере отново още по-пълно, то умира, та по-живо да пребъде".

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...