megans (Магдалена Василева) megans (Магдалена Василева)
2 108
27 ene 2007, 1:59

Проникновено

  Poesía
779 0 5
След всяка зима идва пролет.
След всяка болка и тъга -
отново идва радостта
и пак душата ми е в полет...

След скрито в облаци небе,
денят отново блясва чист
и звън отронва се лъчист
в едно замлъкнало сърце...

И  щом ледът се претопи -
с очи избистрени земята
оглежда се във небесата,
тъй както в мене гледаш ти...

С було черно щом нощта
обвие светлината жарка,
ще блесне някоя звезда
с усмивка искрена и ярка...

Тъгата щом изпепели
смеха в очите и душата,
отново любовта крилата,
надеждата ще впламени...

И зная аз, че щом боли,
раздяла къса ли сърцето,
отново ще блести небето
от обичта на две души...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0