Проникновено
777
0
5
След всяка зима идва пролет.
След всяка болка и тъга -
отново идва радостта
и пак душата ми е в полет...
След скрито в облаци небе,
денят отново блясва чист
и звън отронва се лъчист
в едно замлъкнало сърце...
И щом ледът се претопи -
с очи избистрени земята
оглежда се във небесата,
тъй както в мене гледаш ти...
С було черно щом нощта
обвие светлината жарка,
ще блесне някоя звезда
с усмивка искрена и ярка...
Тъгата щом изпепели
смеха в очите и душата,
отново любовта крилата,
надеждата ще впламени...
И зная аз, че щом боли,
раздяла къса ли сърцето,
отново ще блести небето
от обичта на две души...
След всяка болка и тъга -
отново идва радостта
и пак душата ми е в полет...
След скрито в облаци небе,
денят отново блясва чист
и звън отронва се лъчист
в едно замлъкнало сърце...
И щом ледът се претопи -
с очи избистрени земята
оглежда се във небесата,
тъй както в мене гледаш ти...
С було черно щом нощта
обвие светлината жарка,
ще блесне някоя звезда
с усмивка искрена и ярка...
Тъгата щом изпепели
смеха в очите и душата,
отново любовта крилата,
надеждата ще впламени...
И зная аз, че щом боли,
раздяла къса ли сърцето,
отново ще блести небето
от обичта на две души...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
