megans (Магдалена Василева) megans (Магдалена Василева)
2 108
Jan 27, 2007, 1:59 AM

Проникновено

  Poetry
783 0 5
След всяка зима идва пролет.
След всяка болка и тъга -
отново идва радостта
и пак душата ми е в полет...

След скрито в облаци небе,
денят отново блясва чист
и звън отронва се лъчист
в едно замлъкнало сърце...

И  щом ледът се претопи -
с очи избистрени земята
оглежда се във небесата,
тъй както в мене гледаш ти...

С було черно щом нощта
обвие светлината жарка,
ще блесне някоя звезда
с усмивка искрена и ярка...

Тъгата щом изпепели
смеха в очите и душата,
отново любовта крилата,
надеждата ще впламени...

И зная аз, че щом боли,
раздяла къса ли сърцето,
отново ще блести небето
от обичта на две души...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0