Проникновено
784
0
5
След всяка зима идва пролет.
След всяка болка и тъга -
отново идва радостта
и пак душата ми е в полет...
След скрито в облаци небе,
денят отново блясва чист
и звън отронва се лъчист
в едно замлъкнало сърце...
И щом ледът се претопи -
с очи избистрени земята
оглежда се във небесата,
тъй както в мене гледаш ти...
С було черно щом нощта
обвие светлината жарка,
ще блесне някоя звезда
с усмивка искрена и ярка...
Тъгата щом изпепели
смеха в очите и душата,
отново любовта крилата,
надеждата ще впламени...
И зная аз, че щом боли,
раздяла къса ли сърцето,
отново ще блести небето
от обичта на две души...
След всяка болка и тъга -
отново идва радостта
и пак душата ми е в полет...
След скрито в облаци небе,
денят отново блясва чист
и звън отронва се лъчист
в едно замлъкнало сърце...
И щом ледът се претопи -
с очи избистрени земята
оглежда се във небесата,
тъй както в мене гледаш ти...
С було черно щом нощта
обвие светлината жарка,
ще блесне някоя звезда
с усмивка искрена и ярка...
Тъгата щом изпепели
смеха в очите и душата,
отново любовта крилата,
надеждата ще впламени...
И зная аз, че щом боли,
раздяла къса ли сърцето,
отново ще блести небето
от обичта на две души...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Василева Все права защищены
