Пропадане

26 nov 2010, 20:20

Poesía

650 0 0

Пропадане

Снежинки бели падат нежно,

гледат светлите очи студено.

Мечти изгубени

и небрежно захвърлени,

губят своя смисъл ден след ден от твоя фалшификат

наречен свят.

Изгубен ти, из пътища мъгливи,

не можеш да откриеш изходи красиви.

И така потъваш в бездната дълбока,

в тежка тъмнина не виждаш никаква посока.

Без часовник, без дата,

разбираш ти, че си на

крачка от от тъгата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.