Пропадане

26.11.2010 г., 20:20 ч.

Поезия

667 0 0

Пропадане

Снежинки бели падат нежно,

гледат светлите очи студено.

Мечти изгубени

и небрежно захвърлени,

губят своя смисъл ден след ден от твоя фалшификат

наречен свят.

Изгубен ти, из пътища мъгливи,

не можеш да откриеш изходи красиви.

И така потъваш в бездната дълбока,

в тежка тъмнина не виждаш никаква посока.

Без часовник, без дата,

разбираш ти, че си на

крачка от от тъгата.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.