Пропадане
936
0
0
Пропадане
Снежинки бели падат нежно,
гледат светлите очи студено.
Мечти изгубени
и небрежно захвърлени,
губят своя смисъл ден след ден от твоя фалшификат
наречен свят.
Изгубен ти, из пътища мъгливи,
не можеш да откриеш изходи красиви.
И така потъваш в бездната дълбока,
в тежка тъмнина не виждаш никаква посока.
Без часовник, без дата,
разбираш ти, че си на
крачка от от тъгата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Димитрова Всички права запазени
