Пропадане

Nov 26, 2010, 8:20 PM

Poetry

648 0 0

Пропадане

Снежинки бели падат нежно,

гледат светлите очи студено.

Мечти изгубени

и небрежно захвърлени,

губят своя смисъл ден след ден от твоя фалшификат

наречен свят.

Изгубен ти, из пътища мъгливи,

не можеш да откриеш изходи красиви.

И така потъваш в бездната дълбока,

в тежка тъмнина не виждаш никаква посока.

Без часовник, без дата,

разбираш ти, че си на

крачка от от тъгата.

Please sign in with your account so you can comment and vote.