Пропадане
941
0
0
Пропадане
Снежинки бели падат нежно,
гледат светлите очи студено.
Мечти изгубени
и небрежно захвърлени,
губят своя смисъл ден след ден от твоя фалшификат
наречен свят.
Изгубен ти, из пътища мъгливи,
не можеш да откриеш изходи красиви.
И така потъваш в бездната дълбока,
в тежка тъмнина не виждаш никаква посока.
Без часовник, без дата,
разбираш ти, че си на
крачка от от тъгата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Димитрова Все права защищены
