Пропусната вечерня
последни есенни щурци – непоправими трубадури
Иван Николов
Вечернята пропускам често аз.
Но тук щурци отдавна не пригласят,
щом стапя слънчицето златен тас
по залез като захарче в меласа.
Ще плъзне тънки пръсти вечерта
по струните космически на здрача.
Загърбих вече грях и суета
и не дойдох сега да ви оплача.
За мене беше чест да съм сред вас –
непримирими звездни трубадури.
които споделиха с тъжен глас –
да си свободен значи да е трудно.
Неверен и лъстив човешки род!
Така ли лесно песен се забравя?
А в мен вибрира дълго тих акорд –
с невзрачни ноти в петата октава.
И помня – каза тя: Недей да спиш,
допий си чашата със чай изстинал.
Далеч е Бог. След мъртвите щурци
навярно тази есен е заминал.
Недей сънува хляб и светлина –
защото всички ангели са луди.
Сега, заспиш ли – утре сутринта
дано да има кой да те събуди!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
