ruba (Руми Бакърджиева)
24 316

19 may 2017, 22:34

Пропуснати дни

Poesía » Otra

845 1 2

Много пъти се борех с това да не падна...

Да не видят душата ми долу в калта...

Често тръгвах, преди да е станало лято,

и се връщах самичка в студа...

По-добре бе да имам изстрадана гордост,

вместо в мен да живее тъга

от това, че съм в нечии думи и злоба...

Тръгвах, без да премеря целта.

Само аз да съм права – това има смисъл,

та дори да е с тежка цена!

Всичко друго е някак си даже излишно –

трябва сам да си пазиш честта...

Боже,

колко пропуснати дни от себичност,

изживявани просто така!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

miralub (Мирелла Кривчева)

Не знаеш колко си права.Припомни ми една мисъл "The death of the ego will be the beginning of your real life"-" Със смъртта на егото ти ще започне истинският ти живот".Само че е трудно,дяволски трудно.Поздрави !

2017-05-22T10:32:15+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Да, така е, Руми, мъдро си го казала... Поздравления!

2017-05-19T22:47:02+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0