19 мая 2017 г., 22:34

Пропуснати дни

846 1 2

Много пъти се борех с това да не падна...

Да не видят душата ми долу в калта...

Често тръгвах, преди да е станало лято,

и се връщах самичка в студа...

По-добре бе да имам изстрадана гордост,

вместо в мен да живее тъга

от това, че съм в нечии думи и злоба...

Тръгвах, без да премеря целта.

Само аз да съм права – това има смисъл,

та дори да е с тежка цена!

Всичко друго е някак си даже излишно –

трябва сам да си пазиш честта...

 

Боже,

колко пропуснати дни от себичност,

изживявани просто така!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не знаеш колко си права.Припомни ми една мисъл "The death of the ego will be the beginning of your real life"-" Със смъртта на егото ти ще започне истинският ти живот".Само че е трудно,дяволски трудно.Поздрави !
  • Да, така е, Руми, мъдро си го казала... Поздравления!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...