Пропуснати дни
Много пъти се борех с това да не падна...
Да не видят душата ми долу в калта...
Често тръгвах, преди да е станало лято,
и се връщах самичка в студа...
По-добре бе да имам изстрадана гордост,
вместо в мен да живее тъга
от това, че съм в нечии думи и злоба...
Тръгвах, без да премеря целта.
Само аз да съм права – това има смисъл,
та дори да е с тежка цена!
Всичко друго е някак си даже излишно –
трябва сам да си пазиш честта...
Боже,
колко пропуснати дни от себичност,
изживявани просто така!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени