ruba (Руми Бакърджиева)
24 316

May 19, 2017, 10:34 PM

Пропуснати дни

Poetry » Other

844 1 2

Много пъти се борех с това да не падна...

Да не видят душата ми долу в калта...

Често тръгвах, преди да е станало лято,

и се връщах самичка в студа...

По-добре бе да имам изстрадана гордост,

вместо в мен да живее тъга

от това, че съм в нечии думи и злоба...

Тръгвах, без да премеря целта.

Само аз да съм права – това има смисъл,

та дори да е с тежка цена!

Всичко друго е някак си даже излишно –

трябва сам да си пазиш честта...

Боже,

колко пропуснати дни от себичност,

изживявани просто така!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

miralub (Мирелла Кривчева)

Не знаеш колко си права.Припомни ми една мисъл "The death of the ego will be the beginning of your real life"-" Със смъртта на егото ти ще започне истинският ти живот".Само че е трудно,дяволски трудно.Поздрави !

2017-05-22T10:32:15+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Да, така е, Руми, мъдро си го казала... Поздравления!

2017-05-19T22:47:02+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0