Прорез в тъмното

DochkaGeorgieva (Дочка Г)
157 1745

23 sept 2020, 10:50

Poesía » De amor

742 6 9

Когато погледът замръкне във зениците,

а в слепота зазида се душата.

Когато въгленче-тъга жигоса те

до притъмняване и болка в сетивата.

Когато лунната пътека е без спомени

и те отвежда към незрими сънища.

Когато утринната красота е прорез

между безкрайните дъждовни облаци.

Когато есенната тишина е стихнала

и не потрепва топлинка по кожата.

Спомни си ... нежността на Слънцето

и топлите ѝ устни ... след разсъмване ...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

DochkaGeorgieva (Дочка Г)

2020-11-05T02:37:07+02:00

Искрено ме зарадва с посещението си, Силвия! Благодаря ти! Сърдечен поздрав и на всички, които са ме скрили в любими!
Plevel (Силвия Илиева)

2020-11-01T09:44:36+02:00

Вълшебница си, много е хубаво!
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

2020-11-01T02:52:27+02:00

Благодаря за милите думи, Албена! Щастливи есенни дни.
anabel7 (Албена Димитрова)

2020-10-16T06:08:54+03:00

Прекрасно е, Доче!... Красива душа го е рисувала...
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

2020-10-15T22:44:56+03:00

Благодаря за споделените мнения и топлите сърчица! Желая ви щастлива вечер!
stavanger (Ник)

2020-09-29T10:00:07+03:00
RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2020-09-23T21:31:25+03:00

Нежността на Слънцето-и топлината на усните....
Ranrozar (Стойчо Станев)

2020-09-23T21:23:36+03:00

Време за топли спомени!
Харесва ми!
zelenaradost (Милена Френкева)

2020-09-23T12:59:46+03:00

Хареса ми!