Sep 23, 2020, 10:50 AM
Прорез в тъмното
Когато погледът замръкне във зениците,
а в слепота зазида се душата.
Когато въгленче-тъга жигоса те
до притъмняване и болка в сетивата.
Когато лунната пътека е без спомени
и те отвежда към незрими сънища.
Когато утринната красота е прорез
между безкрайните дъждовни облаци.
Когато есенната тишина е стихнала
и не потрепва топлинка по кожата.
Спомни си ... нежността на Слънцето
и топлите ѝ устни ... след разсъмване ...
© Дочка Г All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Искрено ме зарадва с посещението си, Силвия! Благодаря ти! Сърдечен поздрав и на всички, които са ме скрили в любими!
-
Вълшебница си, много е хубаво!
-
Благодаря за милите думи, Албена! Щастливи есенни дни.
-
Прекрасно е, Доче!... Красива душа го е рисувала...
-
Благодаря за споделените мнения и топлите сърчица! Желая ви щастлива вечер!
-
-
Нежността на Слънцето-и топлината на усните....
-
Време за топли спомени!
Харесва ми! -
Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
