Когато погледът замръкне във зениците,
а в слепота зазида се душата.
Когато въгленче-тъга жигоса те
до притъмняване и болка в сетивата.
Когато лунната пътека е без спомени
и те отвежда към незрими сънища.
Когато утринната красота е прорез
между безкрайните дъждовни облаци.
Когато есенната тишина е стихнала
и не потрепва топлинка по кожата.
Спомни си ... нежността на Слънцето
и топлите ѝ устни ... след разсъмване ...
© Дочка Г All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
