23 сент. 2020 г., 10:50

Прорез в тъмното 

  Поэзия » Любовная
575 6 9

Когато погледът замръкне във зениците,

а в слепота зазида се душата.

Когато въгленче-тъга жигоса те

до притъмняване и болка в сетивата.

Когато лунната пътека е без спомени

и те отвежда към незрими сънища.       

Когато утринната красота е прорез  

между безкрайните дъждовни облаци.

Когато есенната тишина е стихнала

и не потрепва топлинка по кожата.  

Спомни си ... нежността на Слънцето

и топлите ѝ устни ... след разсъмване ...

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??