23.09.2020 г., 10:50 ч.

Прорез в тъмното 

  Поезия » Любовна
603 6 9

Когато погледът замръкне във зениците,

а в слепота зазида се душата.

Когато въгленче-тъга жигоса те

до притъмняване и болка в сетивата.

Когато лунната пътека е без спомени

и те отвежда към незрими сънища.       

Когато утринната красота е прорез  

между безкрайните дъждовни облаци.

Когато есенната тишина е стихнала

и не потрепва топлинка по кожата.  

Спомни си ... нежността на Слънцето

и топлите ѝ устни ... след разсъмване ...

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??