21 nov 2012, 13:54

Пророчица

  Poesía » Otra
748 0 0

Чете души за без пари,

на несретниците тя е стряха,

бърка в болките и чуждите сълзи,

огънче във мрака за безпътицата плаха.

 

Знае тайните на знатните дори,

търсят нейната пророческа утеха,

в храма за смирение им казва тя - "иди",

знаейки от чий гръб смъкнали са дреха.

 

Светица, вещица - наричат я различно,

била тя страшен феномен,

но всъщност е човек със хоби нетипично,

да търси светлинката в утрешния ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...