Прошепнат вик на самотата

Poesía » Filosófica

1.1K 0 16

Прошепнат вик на самотата

Одрано небе от светкавица,

проблясва мисъл неясна -

време е за наздравица,

макар в душата ми да е тясно...

И тя все да мечтае простори,

разпилени от слънце горещо,

със сродна душа да говори

за съдба, любов и... още нещо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

Търси сродните души...може би са наблизо?...Весели празници ти желая!Нека мечтите ти станат реалност!

2007-12-24T10:50:03+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Това може би е най-голямото богатство!!!
Да пием затова, за красотата, мъдростта
и любовта в Живота, мила Павли!!!
И ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!

2007-12-24T10:05:08+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Наздраве за сродните души, които се търсят!Дано се намерят!Весели празници, Павлина!

2007-12-24T09:41:09+02:00
Индиана (Криси)

Мечти, мечти...Браво, Павли!!!
Пожелавам ти весели празници, много здраве и сбъдване!!!

2007-12-24T09:36:57+02:00
ria (Гергана Иванова)

Наздраве... и сбъдване!

2007-12-23T12:02:56+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0