22 dic 2007, 19:27

Прошепнат вик на самотата 

  Poesía » Filosófica
854 0 16
 

 

 

Прошепнат вик на самотата

 

 

Одрано небе от светкавица,

 

проблясва мисъл неясна -

 

време е за наздравица,

 

макар в душата ми да е тясно...

 

И тя все да мечтае простори,

 

разпилени от слънце горещо,

 

със сродна душа да говори

 

за съдба, любов и... още нещо...

 

 

 

 

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??