22.12.2007 г., 19:27 ч.

Прошепнат вик на самотата 

  Поезия » Философска
848 0 16
 

 

 

Прошепнат вик на самотата

 

 

Одрано небе от светкавица,

 

проблясва мисъл неясна -

 

време е за наздравица,

 

макар в душата ми да е тясно...

 

И тя все да мечтае простори,

 

разпилени от слънце горещо,

 

със сродна душа да говори

 

за съдба, любов и... още нещо...

 

 

 

 

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??