Прошепнат вик на самотата

Поезия » Философска

1.1K 0 16

Прошепнат вик на самотата

Одрано небе от светкавица,

проблясва мисъл неясна -

време е за наздравица,

макар в душата ми да е тясно...

И тя все да мечтае простори,

разпилени от слънце горещо,

със сродна душа да говори

за съдба, любов и... още нещо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

Търси сродните души...може би са наблизо?...Весели празници ти желая!Нека мечтите ти станат реалност!

2007-12-24T10:50:03+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Това може би е най-голямото богатство!!!
Да пием затова, за красотата, мъдростта
и любовта в Живота, мила Павли!!!
И ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!

2007-12-24T10:05:08+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Наздраве за сродните души, които се търсят!Дано се намерят!Весели празници, Павлина!

2007-12-24T09:41:09+02:00
Индиана (Криси)

Мечти, мечти...Браво, Павли!!!
Пожелавам ти весели празници, много здраве и сбъдване!!!

2007-12-24T09:36:57+02:00
ria (Гергана Иванова)

Наздраве... и сбъдване!

2007-12-23T12:02:56+02:00