Dec 22, 2007, 7:27 PM

Прошепнат вик на самотата 

  Poetry » Phylosophy
906 0 16
 

 

 

Прошепнат вик на самотата

 

 

Одрано небе от светкавица,

 

проблясва мисъл неясна -

 

време е за наздравица,

 

макар в душата ми да е тясно...

 

И тя все да мечтае простори,

 

разпилени от слънце горещо,

 

със сродна душа да говори

 

за съдба, любов и... още нещо...

 

 

 

 

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??