Прошепнат вик на самотата
Одрано небе от светкавица,
проблясва мисъл неясна -
време е за наздравица,
макар в душата ми да е тясно...
И тя все да мечтае простори,
разпилени от слънце горещо,
със сродна душа да говори
за съдба, любов и... още нещо...
© Павлина Петрова All rights reserved.