Прошепнат вик на самотата

Поэзия » Философская

1.1K 0 16

Прошепнат вик на самотата

Одрано небе от светкавица,

проблясва мисъл неясна -

време е за наздравица,

макар в душата ми да е тясно...

И тя все да мечтае простори,

разпилени от слънце горещо,

със сродна душа да говори

за съдба, любов и... още нещо...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

Търси сродните души...може би са наблизо?...Весели празници ти желая!Нека мечтите ти станат реалност!

2007-12-24T10:50:03+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Това може би е най-голямото богатство!!!
Да пием затова, за красотата, мъдростта
и любовта в Живота, мила Павли!!!
И ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!

2007-12-24T10:05:08+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Наздраве за сродните души, които се търсят!Дано се намерят!Весели празници, Павлина!

2007-12-24T09:41:09+02:00
Индиана (Криси)

Мечти, мечти...Браво, Павли!!!
Пожелавам ти весели празници, много здраве и сбъдване!!!

2007-12-24T09:36:57+02:00
ria (Гергана Иванова)

Наздраве... и сбъдване!

2007-12-23T12:02:56+02:00