mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
3 dic 2007, 10:12

Прошепнато...

1.3K 0 37

   

 

                   Бях някога млада фиданка,

                   тъничка, крехка липа,

                   нямах ни цвят, нито мирис,

                   но всички ме галеха нежно с ръка.

 

                              

                   Сега съм голяма и кичеста,

                   пълна с цвят и благ аромат,

                   но ме брулят, чупят, раняват...

                   не ме милват нежно с ръка.

 

                              

                   И все пак... нужна съм някому,

                   сенчица сторвам за млад и за стар,

                   нежна прохлада и обич дарявам,

                   чаша благост - за зимата дар.

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0