3 dic 2007, 10:12

Прошепнато... 

  Poesía » Filosófica
1028 0 37

   

 

                   Бях някога млада фиданка,

                   тъничка, крехка липа,

                   нямах ни цвят, нито мирис,

                   но всички ме галеха нежно с ръка.

 

                              

                   Сега съм голяма и кичеста,

                   пълна с цвят и благ аромат,

                   но ме брулят, чупят, раняват...

                   не ме милват нежно с ръка.

 

                              

                   И все пак... нужна съм някому,

                   сенчица сторвам за млад и за стар,

                   нежна прохлада и обич дарявам,

                   чаша благост - за зимата дар.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??