Прошепнато...
Бях някога млада фиданка,
тъничка, крехка липа,
нямах ни цвят, нито мирис,
но всички ме галеха нежно с ръка.
Сега съм голяма и кичеста,
пълна с цвят и благ аромат,
но ме брулят, чупят, раняват...
не ме милват нежно с ръка.
И все пак... нужна съм някому,
сенчица сторвам за млад и за стар,
нежна прохлада и обич дарявам,
чаша благост - за зимата дар.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
