mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
Dec 3, 2007, 10:12 AM

Прошепнато...

1.3K 0 37

   

 

                   Бях някога млада фиданка,

                   тъничка, крехка липа,

                   нямах ни цвят, нито мирис,

                   но всички ме галеха нежно с ръка.

 

                              

                   Сега съм голяма и кичеста,

                   пълна с цвят и благ аромат,

                   но ме брулят, чупят, раняват...

                   не ме милват нежно с ръка.

 

                              

                   И все пак... нужна съм някому,

                   сенчица сторвам за млад и за стар,

                   нежна прохлада и обич дарявам,

                   чаша благост - за зимата дар.

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0