Прошка
Когато грешка в живота направиш,
търсиш нечие рамо, на което да плачеш,
думи силни изричаш и съжаляваш,
и на прошка ти се надяваш.
Молиш и търсиш, искаш подкрепа,
в думите чужди намираш утеха
и сам не разбираш, че грешка си сторил:
оправдаваш се, че вината е чужда, а не твоя.
Думата казана, назад не се взема:
помни се дълго, като мрак те покрива;
тежи като камък, там, във сърцето,
прошката търсиш и не намираш утеха!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Михалева Todos los derechos reservados
