Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
8 ago 2016, 10:36

Прошка

  Poesía
500 0 2

Вятърът минава сърдито, 

сърцето му свито, 

развява руси коси -

прошка ще проси. 

 

Беше страшен в своя гняв. 

Чуваше се през комина стар. 

Цяла нощ не спря, вилня до зори. 

Прогони пътниците дори. 

 

Сега е тих. 

Прошка ще моли със стих. 

Дали ще прости? 

Толкова и напакости. 

 

Сълзите ù в шепи събира. 

Натъжи се вира, 

преля  и реката -

не ù е лека съдбата! 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0