Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
8 ago 2016, 10:36

Прошка

  Poesía
503 0 2

Вятърът минава сърдито, 

сърцето му свито, 

развява руси коси -

прошка ще проси. 

 

Беше страшен в своя гняв. 

Чуваше се през комина стар. 

Цяла нощ не спря, вилня до зори. 

Прогони пътниците дори. 

 

Сега е тих. 

Прошка ще моли със стих. 

Дали ще прости? 

Толкова и напакости. 

 

Сълзите ù в шепи събира. 

Натъжи се вира, 

преля  и реката -

не ù е лека съдбата! 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0