Вятърът минава сърдито,
сърцето му свито,
развява руси коси -
прошка ще проси.
Беше страшен в своя гняв.
Чуваше се през комина стар.
Цяла нощ не спря, вилня до зори.
Прогони пътниците дори.
Сега е тих.
Прошка ще моли със стих.
Дали ще прости?
Толкова и напакости.
Сълзите ù в шепи събира.
Натъжи се вира,
преля и реката -
не ù е лека съдбата!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
