Вятърът минава сърдито,
сърцето му свито,
развява руси коси -
прошка ще проси.
Беше страшен в своя гняв.
Чуваше се през комина стар.
Цяла нощ не спря, вилня до зори.
Прогони пътниците дори.
Сега е тих.
Прошка ще моли със стих.
Дали ще прости?
Толкова и напакости.
Сълзите ù в шепи събира.
Натъжи се вира,
преля и реката -
не ù е лека съдбата!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
