Прошка
Вятърът минава сърдито,
сърцето му свито,
развява руси коси -
прошка ще проси.
Беше страшен в своя гняв.
Чуваше се през комина стар.
Цяла нощ не спря, вилня до зори.
Прогони пътниците дори.
Сега е тих.
Прошка ще моли със стих.
Дали ще прости?
Толкова и напакости.
Сълзите ù в шепи събира.
Натъжи се вира,
преля и реката -
не ù е лека съдбата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
