Прошка
Вятърът минава сърдито,
сърцето му свито,
развява руси коси -
прошка ще проси.
Беше страшен в своя гняв.
Чуваше се през комина стар.
Цяла нощ не спря, вилня до зори.
Прогони пътниците дори.
Сега е тих.
Прошка ще моли със стих.
Дали ще прости?
Толкова и напакости.
Сълзите ù в шепи събира.
Натъжи се вира,
преля и реката -
не ù е лека съдбата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
