Прошка

11 dic 2024, 15:18

Poesía

78 3 2

В този свят чудесен

Пак от слънце озарен

Аз събуждам се със песен

Днес..в грешния си ден

Сутрин мисля си за баба

Как до нея аз стоях

И подаваше ми хляба..

И така щастлива бях

Дядо пък раздаваше го строго

Боре ти със мен ела

Да помогнеш там на двора..

До прастарата Ела

И така вървяха дните

Леко,сладко в тоз живот

Бяха все така честити..

пълни със смях и със любов

Тъжно е,но всяко нещо..

Има своя тежък край

И сега разбираш лесно..

Че не сме си простили май..

Бабо,Дядо искам прошка

Аз от вас в тоз живот

Обич дадохте ми много

Сила,вярност,благослов

Аз ще бъда вечно вярна

на спомена със вас

И не ще забравя нивга

Колко важен е всеки час..

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

2024-12-11T19:50:45+02:00

Хубаво!
M1234567891 (Миночка Митева)

2024-12-11T15:28:01+02:00

Идват мигове, в които си даваме сметка, че не винаги сме дали засуженото на някои наши близки хора. Но дори и късно, искаме тяхната прошка и се надяваме, че ще я получим! Пожелавам успех и давам глас!