11.12.2024 г., 15:18

Прошка

603 3 2

 

В този свят чудесен

Пак от слънце озарен

Аз събуждам се със песен

Днес..в грешния си ден

 

Сутрин мисля си за баба

Как до нея аз стоях 

И подаваше ми хляба..

И така щастлива бях 

 

Дядо пък раздаваше го строго

Боре ти със мен ела 

Да помогнеш там на двора..

До прастарата Ела 

 

И така вървяха дните 

Леко,сладко в тоз живот

Бяха все така честити..

пълни със смях и със любов 

 

Тъжно е,но всяко нещо..

Има своя тежък край

И сега разбираш лесно..

Че не сме си простили май..

 

Бабо,Дядо искам прошка

Аз от вас в тоз живот

Обич дадохте ми много

Сила,вярност,благослов

 

Аз ще бъда вечно вярна

на спомена със вас 

И не ще забравя нивга

Колко важен е всеки час..

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Енева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

  • Хубаво!
  • Идват мигове, в които си даваме сметка, че не винаги сме дали засуженото на някои наши близки хора. Но дори и късно, искаме тяхната прошка и се надяваме, че ще я получим! Пожелавам успех и давам глас!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...