Прошка
В този свят чудесен
Пак от слънце озарен
Аз събуждам се със песен
Днес..в грешния си ден
Сутрин мисля си за баба
Как до нея аз стоях
И подаваше ми хляба..
И така щастлива бях
Дядо пък раздаваше го строго
Боре ти със мен ела
Да помогнеш там на двора..
До прастарата Ела
И така вървяха дните
Леко,сладко в тоз живот
Бяха все така честити..
пълни със смях и със любов
Тъжно е,но всяко нещо..
Има своя тежък край
И сега разбираш лесно..
Че не сме си простили май..
Бабо,Дядо искам прошка
Аз от вас в тоз живот
Обич дадохте ми много
Сила,вярност,благослов
Аз ще бъда вечно вярна
на спомена със вас
И не ще забравя нивга
Колко важен е всеки час..
© Боряна Енева All rights reserved.
