bibsun (Капка Роса)
196 50
20 jun 2013, 15:07

Прощална цигара 

  Poesía » De amor
453 0 4

Като призрачна светулка в тишината
фас далечен някъде трепти...
Тъжно някак гледа Го Луната,
но сърцето Го боли. Мълчи.

 

Тази нощ от него Тя си тръгва
със парче от спомени в ръка,
във гърдите нещо се опъва,
буца - в гърлото, в окото му - сълза.

 

Двата края земни ги разделят -
и от бяг нозете чак болят.
Търсят се, намират се... Все тлеят.
Ала днес поемат собствен път.

 

С него някъде далеч сега угасва
сетната цигара във ръка...
В две очи една сълза проблясва...
Тя замина. Тръгна през нощта.

© Капка Роса Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??