bibsun (Любимата)
206 58
Jun 20, 2013, 3:07 PM

Прощална цигара 

  Poetry » Love
494 0 4

Като призрачна светулка в тишината
фас далечен някъде трепти...
Тъжно някак гледа Го Луната,
но сърцето Го боли. Мълчи.

 

Тази нощ от него Тя си тръгва
със парче от спомени в ръка,
във гърдите нещо се опъва,
буца - в гърлото, в окото му - сълза.

 

Двата края земни ги разделят -
и от бяг нозете чак болят.
Търсят се, намират се... Все тлеят.
Ала днес поемат собствен път.

 

С него някъде далеч сега угасва
сетната цигара във ръка...
В две очи една сълза проблясва...
Тя замина. Тръгна през нощта.

© Любимата All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??