20.06.2013 г., 15:07 ч.

Прощална цигара 

  Поезия » Любовна
451 0 4

Като призрачна светулка в тишината
фас далечен някъде трепти...
Тъжно някак гледа Го Луната,
но сърцето Го боли. Мълчи.

 

Тази нощ от него Тя си тръгва
със парче от спомени в ръка,
във гърдите нещо се опъва,
буца - в гърлото, в окото му - сълза.

 

Двата края земни ги разделят -
и от бяг нозете чак болят.
Търсят се, намират се... Все тлеят.
Ала днес поемат собствен път.

 

С него някъде далеч сега угасва
сетната цигара във ръка...
В две очи една сълза проблясва...
Тя замина. Тръгна през нощта.

© Капка Роса Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??