Прощална цигара
Като призрачна светулка в тишината
фас далечен някъде трепти...
Тъжно някак гледа Го Луната,
но сърцето Го боли. Мълчи.
Тази нощ от него Тя си тръгва
със парче от спомени в ръка,
във гърдите нещо се опъва,
буца - в гърлото, в окото му - сълза.
Двата края земни ги разделят -
и от бяг нозете чак болят.
Търсят се, намират се... Все тлеят.
Ала днес поемат собствен път.
С него някъде далеч сега угасва
сетната цигара във ръка...
В две очи една сълза проблясва...
Тя замина. Тръгна през нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любимата Все права защищены
