Дора (Дорика Цачева)
91 1024
22 ago 2006, 17:13

Прощално 

  Poesía
876 0 11

Има друг вече в мойта съдба,
преизпълнил с любов дните, сивите,

теб очаквах, но него съзрях

и живота си свързах завинаги.

Аз те чаках в самотните нощи,

денем твоето име зовях,

ала глух бе за моите вопли

и години така преживях.

Самотата отдавна е смазана -

край на мъките, край на сълзите,

но животът ми с тебе белязан е,

запечатал тъгата в очите.

Ний приятели с теб се наричаме

и отдавна сме всичко простили,

но когато сме силно обичали

за приятелство има ли сили?

Хайде сбогом, на други се вричаме,

всеки пътя си сам да поеме

и дано можем пак да обичаме -

свойто щастие всеки да вземе.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??