Прощално
Има друг вече в мойта съдба,
преизпълнил с любов дните, сивите,
теб очаквах, но него съзрях
и живота си свързах завинаги.
Аз те чаках в самотните нощи,
денем твоето име зовях,
ала глух бе за моите вопли
и години така преживях.
Самотата отдавна е смазана -
край на мъките, край на сълзите,
но животът ми с тебе белязан е,
запечатал тъгата в очите.
Ний приятели с теб се наричаме
и отдавна сме всичко простили,
но когато сме силно обичали
за приятелство има ли сили?
Хайде сбогом, на други се вричаме,
всеки пътя си сам да поеме
и дано можем пак да обичаме -
свойто щастие всеки да вземе.
© Дорика Цачева All rights reserved.
