Дора (Дорика Цачева)
91 1024
22 авг. 2006 г., 17:13

Прощално 

  Поэзия
879 0 11

Има друг вече в мойта съдба,
преизпълнил с любов дните, сивите,

теб очаквах, но него съзрях

и живота си свързах завинаги.

Аз те чаках в самотните нощи,

денем твоето име зовях,

ала глух бе за моите вопли

и години така преживях.

Самотата отдавна е смазана -

край на мъките, край на сълзите,

но животът ми с тебе белязан е,

запечатал тъгата в очите.

Ний приятели с теб се наричаме

и отдавна сме всичко простили,

но когато сме силно обичали

за приятелство има ли сили?

Хайде сбогом, на други се вричаме,

всеки пътя си сам да поеме

и дано можем пак да обичаме -

свойто щастие всеки да вземе.

© Дорика Цачева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??