26 jun 2008, 14:39

Прощавай, Вапцаров 

  Poesía » Filosófica
774 0 11
 

Борбата е безсмислено жестока,

а съпротивата, разбираме накрая, е излишна -

сбъдва безмилостно времето всяка

безока и тежка, безлика човешка съдба.

Разстрел, опело, помен, после... нищо -

отивам си и друг не ще ме замени.

Че как - а и защо - да замениш незаменима личност?

 

Родих се, продължих рода и... продължих нататък.

Не бива да е толкоз просто и логично -

щом има край, животът е безкрайно кратък.

Най-тъжните и стари думи разумът изрича:

Живях за теб, любов... благодаря ти...

отивам си... а колко много те обичам!

© Петромир Панайотов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??